След невероятната активност в аукциона за златната гривна на световния шампион по покер от 2008 Peter Eastgate миналата седмица, на търг продължава да се подвизава още едно, макар и може би не толкова ценно бижу. Интересът към часовника с марка Corum на Eastgage обаче засега е нулев, но реакциите на известни хора от света на покера за продажбата на най-ценната покер гривна в света на закъсняха.
Гривната на Eastgate се продаде за зашеметяващите $147,500, почти девет пъти повече от началната цена на диамантеното чудо, определена от независим експерт. Дали сумата е голяма или не и какво мислят по въпроса отявлени покер ветерани, вижте в следващите редове.
"Просто защото казваме, че всичко е заради гривната не значи, че говорим за самата гривна", коментира понятието "всичко е заради гривната" трикратният носител на WSOP златна гривна Barry Greenstein.
"Най-важна е победата," продължава Greenstein. "Аз обаче си давам много добре сметка какво и как съм спечелил. И честно казано не помня колко пъти съм получавал повече като печалба, от самата победа. От друга страна, знам за няколко случая, в които хора са правили сделки, за да вземат повече пари, оставяйки гривната за някой друг. Знам и че във всеки от тези случаи, взелият повече пари съжаляваше по-късно."
Синът на Barry, спонсорираният от UltimateBet Joe Sebok, се включва с мнението, че "този разговор не е безсмислен, но ние живеем в общество, в което парите царуват. Виждали сме да се продават шампионски пръстени, та защо не е гривни?" Носител на множество WSOP златни гривни, пожелал да остане анонимен, се съгласява: "Ако някои бивши шампиони го закъсат – а аз не съм от тях – разбирам колко изкушаващо би могло да е да продадеш една."
Про играчът на PokerStars, Chad Brown, смята, че всеки сам определя значението на WSOP гривната, a спечелилият през 2004 златна гривна Antonio Esfandiari, заключава, че: "Гривната значи много. Моята е добре заключена в сейфа ми и аз никога няма да я продам – това е сигурно. Всеки обаче има свое усещане за собствената си гривна… За някои може да е просто парче злато, а за да други да е най-ценното нещо, което притежават."
Появи се и идеята (като въпрос) дали собственикът на WSOP марката, Caesars Entertainment, следва да предприема някакви действия при такива случаи на продажба на гривни и една от идеите беше бившата Harrah's да създаде програма за изкупуване на гривни, за да се избегнат тези публични продажби. Sebok одобрява идеята, но Esfandiari смята, че идеята за добавяне на такава клауза е абсурдна: "По никакъв начин... това е смешно. Печелиш си гривната и си я пазиш. И ако искаш да я продадеш - давай, твое право си е."
Медийният директор на WSOP от 2002, Nolan Dalla, е съгласен с Esfandiari. "Играчите печелят гривните и са свободни да правят с тях каквото пожелаят. От около 890 златни гривни, раздадени като награди за 41 години, повечето се пазят като прескъпи придобивки." И за цялата тази врява, той добавя: "Колко са общо продадените гривни? Три? Може би малко повече от това? Говорим за по-малко от 1% от всички WSOP златни гривни раздадени в историята. Или наче казано, над 99% от златните гривни са притежание на победителите или техните семейства. И вие питате дали е безсмислено да се говори за това. Въпросът по скоро е защо повече хора не продават гривните си? Причината е проста. Те са твърде ценни за всеки покер играч."
0
