Мнозина определят 2020 година като най-предизвикателната и трудна за организиране на дейността. Световната пандемия с КОВИД-19 обърка сметките и накара почти всяка организация, било то спортна, или не, да реорганизира дейността си. Несигурността и разпространението на вируса наложиха куп промени и нарушиха програмата на всяко спортно събитие. Промените и динамичната обстановка се усетиха с пълна сила и в България.
В края на годината обръщаме поглед назад и както обикновено правим опит за оценка и анализ на случилото се. С молба за обзор и анализ се обърнахме към президента на БФБаскетбол Георги Глушков.
2020 ли бе годината с най-големите предизвикателства за Вас като президент на БФБаскетбол?
Не, не беше тази година най-трудната. Тя е най-трудната за всички, които се занимават с баскетбол – председатели на клубове, треньори, подрастващи. За професионални отбори е изключително предизвикателство с тази КОВИД пандемия, която обхвана целия свят неподготвен за реакция, за решения в първия, във втория момент. Но смятам, че не е най-тежката година.
Наложи се да прекратите първенствата за мъже и жени. Трудно решение беше – позитивно или негативно се отрази?
В зависимост от обстоятелствата взехме решения, които все още смятам, че са добри. Можем да правим сравнения с другите държави и техните решения при същите ситуации. Но в общи линии се наложи да вземем такива решения и аз смятам, че са добри, защото не можехме да продължаваме. За тези отбори, които се ръководят и от икономически фактори, не само спортно-технически, за тях беше важно първенството да приключи в един даден период от време, защото те са професионалисти и има икономически фактори, които утежняват обстановката. Така че за тях беше важно. Но за подрастващите, където икономическите фактори не са толкова решаващи, ние взехме решение да си продължим и да си направим първенствата и успяхме с всички финали за подрастващи, което не е само наш успех, а на всички клубове заедно с родителите, на които искам да благодаря, че дадоха една сериозна подкрепа в реализацията на тези финали и за доброто протичането както в спортно-технически аспект, така и по отношение на дисциплина и всички мерки, които трябваше да бъдат взети по време на тези финали. Това беше за нас и за тях един изключително успех. Не знам колко федерации са успели да си проведат първенствата през този период, но ние успяхме, спазвайки всички мерки, с пълното съзнание на всички, които участват в процеса, че това е важно за децата, треньорите и за баскетбола. Това беше добър пример, може би и за другите.
Всички сме убедени, че има спад в подготовката на отборите, в целите им. Но това не е само при нас, в цяла Европа го отчитат като факт. Въпреки всичко нашата цел е в момента да продължим, да не спираме, колкото е възможно. Защото знаем, че ако спрем за дълъг период от време, после възстановяването ще бъде много тежко и болезнено за треньори, за състезатели. Да не говорим пък за тези треньори, които се ръководят повече от икономически показатели. Говоря за професионалните лиги и за тези състезатели, които са професионални. За тях ще бъде доста тежко.
Ако всичко е наред, догодина имаме пак европейско първенство у дома, и още европейски първенства, които трябва да се проведат в различни краища на Европа. Там ще преценим какво се е случило през тази година, дали сме успели малко или пък много да изостанем, както всички останали. Защото за нас е едно и също, като за цяла Европа. По отношение на професионалните лиги сме в тон с Европа – те играят, ние играем. Докато при подрастващите имаме сега едно спиране, което не знам колко ще се отрази.
Не можахме да отложим първенствата в Европа (Георги Глушков е член на Борда на ФИБА Европа и председател на Техническата комисия на ФИБА Европа – б.ред.), защото те са за подрастващи и само летният период е такъв, когато те са изцяло свободни да тренират, да се готвят и да играят. Всички други периоди са свързани с училище, което за родители и за всички е основно. След това идва спортът. Така че бяха отменени.
Така че да се надяваме, че през идващата година европейските ще ги проведем и то при нормални условия, да могат да тренират, да няма рискове, свързани със здравето на тези, които играят, на обслужващия персонал. Това се надяваме да стане, през следващите месеци обстановката да стане по-лека, рестрикциите по отношение на пандемията да отпаднат, да се почувстваме по-сигурни и все пак да можем да програмираме нещо. Защото на този етап ние го програмираме. Искаме да се случат нещата, но не знаем, дали ще може.
В края на 2019 г. гледахме с голяма надежда към 2020 г. с две домакинства – на Световно първенство за юноши до 17 години и на Европейско за момчета до 16 години. Доколко отмяната на тези турнири се отрази финансово на федерацията?
Финансово се отрази, естествено, доста сериозно, но ние сме такава организация, че нашата финансова стабилност не се определя само от едно или две събития годишно. Имаме по-дългосрочен план, който е от предишни години. Загубите са от спортно-техническо естество, естествено. Особено отмяната на световното първенство, въпреки че играхме някакво утешително първенство. Там успяхме да постигнем нещо. Но е утешително, защото истинското световно е да премерим сили с отборите, които са се класирали, т.е. най-добрите в света. Това ни беше целта, да бъде в България, нашите момчета да участват на световно първенство, да усетят обстановката и да се пробват с противниците. Това беше много важно за тях като самочувствие и опит, важно и за треньорите. Щеше да бъде много специален момент за всички нас, защото досега не сме участвали на първенства. Имало е моменти, когато наборите, които са застъпвали в годините, са имали класиране за световно първенство, но не ни пускаха да ходим. Така че това беше много хубав момент и аз бях сигурен, че ще се представим добре.
Но така или иначе следващото световно първенство няма да се проведе вече за тези набори. Тези, които тази година пропуснаха европейско и световно първенство, няма да могат да участват. Имаше идеи да се даде възможност на някои, но тази идея отпадна, защото само на някои – не беше това целта, нямаше как да се навакса. Така че това е за тези първенства.
Хубаво е, че ние все пак успяхме да реагираме в паузата без баскетбол. Може би още една държава, Естония, направи такова довършване на тяхното първенство, както и ние, с е-баскетболна лига. Електронните спортове станаха модерни и в условията на пандемия, когато всички бяха затворени, предизвикаха особен интерес.
Тези два нови формата – е-баскетболното първенство на България и световното на ФИБА по умения – успешни ли бяха и има ли планове за налагането им като регулярни състезания у нас?
Световното първенство по умения не беше лошо за нас. Даже напротив, въпреки че не участваха всички държави. Оценяваме второто място високо, но и оценяваме факта, че държавите, които са с много водещ авторитет в света не участваха. Това беше едно много хубаво първенство, защото е важно и уменията на играчите да се оценяват. И в него имаше стимул и има отборна игра, въпреки че са индивидуални умения. Иска ми се тук да направим нещо подобно в удобен период от време за малко по-малките, за да можем да оценяваме техните умения в едни отборни действия. Ще бъде хубаво.
Е-спортовете си имат интерес. Някои от водещите състезатели в условия на пандемия, докато не можеха да тренират, се забавляваха, защото това е техният спорт. Имало е и добри изяви, има и такива, които не са на терена, но затова е е-спорт, за всички – тези, които тренират и тези, които не тренират. Ще се опитаме да го направим регулярно, но не знам какъв интерес би имало.
Годината бе наситена с много административна работа. Започна прилагането на националната програма за развитие на баскетбола, нови документи за треньорското съсловие. Каква е вашата оценка?
Работата на треньорите е въпрос на много комисии, в Министерството на младежта и спорта много обсъждаха въпроса. И накрая се стигна до това, както е в много държави, че трябва да имат определен ценз, за да практикуват треньорство на нивата, които им съответстват. Така че ние се опитахме с наш документ, който е в унисон със заповедта на министъра на спорта, за всички треньори да се създадат условия и да си получат лиценза. Има доста неща, няма да бъде лесно, защото искаме да минем метър, без задължителните атрибути за един треньор да упражняваме професията. Но вече няма да бъде възможно във връзка с тази заповед на министъра, която вече втора година действа. Така че до февруари 2021 г., повечето неща трябва да влязат в ритъм. Тези, които искат да влязат, да влизат. Така че вече няма да можем да бъдем обвинявани, че сме направили нещо против треньорите, това е за треньорите, а не против тях. Така е правилно да се оценява. В крайна сметка, погледнато глобално, треньорите трябва да имат нужното образование, нужните атрибути, за да могат да бъдат лицензирани от Министерство на спорта да бъдат треньори в съответната категория и да могат да упражняват професията си.
(Очаквайте продължение)
0
