Стефан Михайлов е роден през 2005 г., висок е 196 см. и играе на позиция шутинг гард или леко крило. Започва да тренира баскетбол в Балкан преди 7 години. 14-годишният състезател на "зелените" играе с юношите до 16 години на Балкан в Държавното първенство и с две възрасти в Европейската младежка лига, в която Балкан участва всяка година. В момента Михайлов, който е син на президента на Балкан Михаил Михайлов, завършва 8 клас в Професионална гимназия по Компютърни технологии и системи (ПГ по КТС), град Правец.
Преди седмица талантът на Балкан, който след по-малко от седмица ще навърши 15 години, се завърна от проби в школата на един от най-големите европейски клубове Цървена звезда. Какви са впечатленията му от престоя в Белград и условията в сръбския гранд, прочетете в интервюто, което той даде за клубния сайт на Балкан:
- С какви емоции се връщаш от Цървена звезда?
- Определено с много позитивни чувства. През тази една седмица успях да науча много нови неща, върху кои аспекти от играта си трябва да наблегна в тренировките, за да съм конкурентен на играчите в силните европейски отбори и че трябва вече да гледам на баскетбола като на моя професия, а не просто като на игра за забавление. Повикването за пробен период ме мотивира да тренирам още повече и повече и да напредвам с всеки изминал ден.
- Това е един от най-успешни клубове в Европа с огромни традиции в баскетбола. Какви са лично твоите впечатления от клуба?
- Впечатли ме отношението, с което децата и треньорите се отнасят към тренировъчния процес. Това е един от най-големите клубове в Европа наистина и всички играчи в отбора знаят, че им се дава голяма възможност да се състезават там, а те се отблагодаряват с големия труд, който полагат.
- Разкажи ни малко повече за твоя престой. Как се стигна до заминаването ти и как преминаваха тренировките?
- До заминаването ми се стигна след като Звезда проявиха интерес към мен поради доброто ми представяне в младежката европейска лига (б.р EYBL CE). Свързаха се с Балкан и оттам се стигна до заминаването ми. Тренирах с момчета, родени през 2004/2005 година (с една година по-големи от мен). Тренировките бяха много натоварващи, защото всичко се работеше на много голяма скорост и без много големи паузи между отделните упражнения. Тренировките за мен бяха или една на ден, която включва 2 часа работа с топка и 1 час фитнес, или две двучасови тренировки. Набляга се на правилното изпълнение на детайлите в упражнението. От играта има по-строги изисквания към движението на топката и защитата. Отделните възрасти работят с по няколко треньора. Задължително има един, който да води тренировката и един помощник, който наблюдава децата на другия кош. Хареса ми това, че държат на дисциплината и се отнасят със състезателите като с професионални играчи.
- Кое беше най-трудното изпитание за теб от престоя?
- Най-трудното за мен беше да свикна с обстановката. Там се действа по много по-различен начин, отколкото в България. Треньорите са много изискващи, децата макар и твои съотборници разбират, че ти си им конкуренция и всички се борят за мястото си в отбора. Хареса ми, ме всички деца осъзнават какво искат, подхождат сериозно и търсят начин да осъществят мечтите си.
- Това, което тренираш тук, помага ли ти да бъдеш конкурентноспособен на останалите момчета?
- Уменията на другите играчи в Звезда не бяха на чак толкова по-високо ниво от моите. Причината за това е, че полагам много усилия на тренировките в България и това ми помага да ставам по-добър играч. На тренировки се старая да извличам максимума от всеки треньор, за да мога после да покажа наученото в играта.
- По колко пъти на седмица тренираш тук?
- Когато съм на училище тренировките ми са до 7 пъти в седмицата. Сега след карантината, когато нямаме мачове и прекарвам по-малко време в учене тренирам около 11,12 пъти на седмица. Една индивидуална тренировка и една отборна на ден.
- Колко деца тренират в школата на Цървена звезда?
- Не знам точният брой, но от малки са разделени на по-големи групи от деца и с времето се селектират съставите, докато не се стигне до най-добрите 13,14 момчета от всяка възраст. След известно време започват и да се привличат деца от други градове и дори други държави. Има голямо присъствие на момчета от Черна гора. Преди преминаването в Звезда задължително се минава пробен период, през който хора от школата преценяват, дали клубът се нуждае от теб. Играл съм два пъти срещу Цървена звезда в Ботевград. Момчетата, които бяха тук ме помнеха и се радваха да ме видят. Те са и съотборниците, с които прекарвах най-много време извън залата и бяха тези, които ме приеха най-добре от всички.
- Как оцениха представянето ти?
- Треньорите останаха с добри впечатления и казаха, че са доволни от работата ми през пробния период. Хареса ми, че дори и да бях само на проби, те се отнасяха с мен по същия начин, с който се отнасят и с местните момчета.
- Лично ти за себе си доволен ли си от твоето представяне и с какво ще запомниш престоя в Белград?
- Доволен съм от това, което показах на тренировките в Белград. Винаги може и по-добре, но не смятам, че съм допускал кой знае какви грешки, или че не съм се старал максимално. Цървена Звезда ми показа с какво отношение трябва да се отнасям към баскетбола, ако искам да стана играч един ден.
- Чувстваш ли се готов да заминеш в друга държава и клуб?
- Мисля, че съм готов да играя на друго място. За мен е важно там, където тренирам да съм щастлив и да се развивам в правилната посока.
- За първи път тази година ти имаше шанс да играеш в Държавното първенство с 16-годишните момчета на Балкан. Доколко това ти помогна да израснеш в играта ти и как оценяваш представянето ви през сезона?
- Това да играя с по-големите момчета винаги ми е било от помощ. Сблъскваш се с играчи с по-добра физика от теб и имаш възможността да се сравниш с тях. През сезона се представяме добре. Затвърждаваме очакванията от нас. Наистина много обичам да играя мачове с 16-годишните, защото съотборниците ми винаги ми помагат, подкрепяме се и сме един до друг. Това е най-важното в един отбор и съм благодарен, че имам възможността да се състезавам с тях. Радвам се, че преди 7 години започнах да тренирам точно с този отбор и толкова дълго време се сближаваме повече с всяка тренировка и с всеки мач и нищо не ни разделя. Знам, че ако имам проблем другите момчета винаги биха ми се притекли на помощ и за това винаги ще ги обичам като мое семейство. Благодаря и на моите треньори Николай Пеев, Виктория Маринова и Петър Златанович.
- Какво мислиш за европейските турнири, в които участва Балкан и представянето на нашите отбори?
- Европейската лига всяка година ни среща с отбори, които взимат медали в местните си първенства и се получават добри мачове, от които само можем да се развиваме. Тази година и с двете възрасти, с които играя, направихме по един много силен турнир и по един, в който не показахме пълния си потенциал. Според мен тази лига е важна не заради победите, колкото заради това, че с мачовете в нея децата много израстват.
- Какво искаш да постигнеш в баскетбола?
- Искам един ден като порасна да мога да нареча моята любов- баскетбола, моя професия. Цел ми е да достигна максимума на възможностите си и просто да излизам на терена и да се забавлявам. Баскетболът ми носи щастие и за това искам да го практикувам и занапред.
Снимки и интервю: http://balkan-basket.com/bg/
0
