Данчо Лазаров: Любо Ганев е най-сериозния кандидат за мой наследник

 

 

Дойде моментът, в който трябва се направят промени в  българския волейбол. В началото не исках да се занимавам с управлението, но се наложи и след това работата ме увлече. Постигнахме големи успехи през годините - бяхме домакини на европейско и световно първенство за мъже, което не е никак лесно да се постигне.

Очаквам Общото събрание на 13 март да протече без скандали и ексцесии. Не съм влязъл през задния вход, за да си тръгвам през него. Каквито и промени да стават, трябва да са по нормален начин и нещата да се решават според гласа на народа. Изборът не би трябвало да се очаква като драма. Надявам се обаче най-достойните да съберат най-много гласове и да влязат в състава на Управителния съвет. 

 

 

Разбрахме се с Любо и ще работим заедно до 13 март. Дотогава аз ще го подготвя за работата, която му предстои, за да може направо да поеме управлението.  Според мен това е цивилизования начин един председател да отстъпи мястото си на следващия, да предаде властта, както се казва. Така се дават знаци и на световната и европейска федерация, че ще има промени.

Преди и по време на световното първенство миналата година имаше твърде много работа и затова предложих на Любо да стане директор по организацията. 2019-а обаче беше доста по-спокойна и администрацията се справи сама - без да привличаме такъв допълнителен човек. 

Любо Ганев е най-сериозния кандидат за мой наследник. Показва с цялото си поведение, че се е устремил към поста и затова се ползва с моята подкрепа.

 

 

Не приемам тези обвинения към мен, може би се е случвало само в началото, когато нямахме добър екип, а трябваше де се взимат бързи решения. В последните години разчитам най-вече на екипа - имаме много комисии с подготвени хора, които работят на обществени начала. 

По време на организацията на световното първенство миналата година в екипа се получиха разминавания, в резултат на които някои напуснаха, а други бяха освободени.  Беше много неприятен момент, но проблемите трябваше да бъдат туширани в името на работата. 

 

 

Категоричен съм, че Българската федерация по волейбол няма дългове. Който твърди обратното, нека да представи доказателства. Очаквам да закрием годината с положителен баланс.

 

 

Ние получихме залата по време на Олимпиадата в Лондон. Решението бе на Бойко Борисов след среща с мен и тогавашния спортен министър Свилен Нейков. След като сключихме договор направихме огромни ремонти, извадихме технически паспорт на залата, а сега завършихме и отоплението. Сега българският волейбол си има своя дом. 

 

Преди години преотстъпих безвъзмездно на Владо Николов правата на всички състезатели. Владо трябва да положи доста усилия да върне старата слава на Левски, който е многократен шампион на България, а сега е шести. Той  иска да направи основата на отбора с млади състезатели, които да подготви. 

 

 

Време е да се каже истината - по време на гостуването на отбора в Аржентина братята Георги и Валентин Братоеви са заявили, че предпочитат да се върнат в България. Единият имал проблеми с мотивацията, другият не искал да е дълбока резерва. Грешка на ръководството на отбора е, че веднага не уведоми федерацията за този проблем. Аз разбрах за него от медиите по-късно. След това пък, когато бяха освободени, не са го научили от Пранди, а тийм мениджърът Стефан Чолаков ги е уведомил по телефона.

Обидно и недопустимо е. Срещнахме се с отбора и очаквах все пак момчетата да получат шанс на европейското първенство, но Пранди беше категоричен. Обсъждахме вариант за негова смяна с Ники Желязков, имаше такава идея, но преценихме че е твърде късно за такава промяна. Оставихме го на треньорския пост не защото е обречен, а защото имаме шансове за класиране на Олимпиадата. 

 

 

Разсъждавал съм твърде много пъти по тази тема, но не може всичко да бъде идеално. Не съжалявам за нищо и не се чувствам предаден от никого. Имал съм с всички нормални човешки взаимоотношения.

Може би, ако върна времето назад, през 2012 година взехме прибързано решение след злощастната загуба от Германия. Поддадохме се на емоциите, може би трябваше първо да се видим със Стойчев и Казийски. Техните искания за оставка бяха срещу целия Управителен съвет,  а не само срещу мен. Затова и не се чувствах толкова виновен. Но от 15 души членове на Управителния съвет, само един застана зад тях.