Защо пак той? Това е въпросът в българския волейбол и днес, когато е напечено, а Любо Ганев отдавна не на терена. И явно няма смелчак, който да поеме отговорност за решаващата точка и да забие безпощадно за мачбол или поне за геймбол. Както на терена, така и извън него. Затова и сега, когато високите момчета на България са до стената и през януари 8 отбора ще играят само за 1 място на олимпиадата, родната федерация пак иска 210-сантиметровият гигант да вади кестените от огъня. Така, както го правеше като играч, и така, както го стори вече в един подобен момент ала „да бъдем или да не бъдем” преди олимпиадата Лондон 2012.
Тогава националите бяха потъващ кораб с десетки пробойни. Раздирана от войни федерация, гневни и дори злобни критици, разделен на групи национален отбор, скрити и открити скандали както между състезателите, така и между… който се сетите. В резултат – шансове „от нула до никакви” за забележимо представяне на игрите.
Точно в този напечен момент лидерите в управата на волейболната ни федерацията се сетиха (ах, колко „трудно” беше това!), че само известният от времето като терминатор на терена Лупо (б.а. – от италиански Вълка) може да спаси положението. И на часа го хвърлиха в „Мисия невъзможна”. Но той успя с решителността, която торпилираше съперниците на терена. Не беше за вярване, но стана факт – високите момчета на България играха като преродени на игрите в английската столица. Влязоха в Топ 4 и от първия до последния ден на олимпиадата вълнуваха родния запалянко. А волейболът доказа, че е останал единствен от колективните спортове на изстрадалата майка България, който в новия век може да бъде в голямата игра на най-високо ниво.
Неочаквани движения като в асансьор имаше сред българската делегация във волейболната зала на Лондон 2012. В началото на надпреварата Любо Ганев беше до отбора, но когато нещата тръгнаха „на шеста” скорост той започна да сяда сред българската агитка да повдига и там духа. Останалите фактори от федерацията пък слязоха от последните на първите редове в арената. Няма лошо. Въпросът е, че когато тежката мисия свърши за тях, от сеньор Ганев вече нямаше нужда. Тя се появи чак, когато трябваше да се организира световно в България при поделено домакинство с Италия. Безспорният бизнес нюх и контакти на гиганта отново се оказаха от полза. И шампионатът бе успешен за страната ни поне във финансово отношение и като престиж във волейболния свят. А като резултат – не стана това, което ни се искаше.
Колелото обаче се върти и сега гигантисимото пак има отредена от федерацията роля в „Мисия невъзможна” II. Този път даже на куб невъзможна! Апропо, един от популярните ни спортни журналисти в началото на 90-те казваше, че няма дума „гигантисимо” в родния език. Но прие, че заради възклицанията и писанията в италианските медии за един „булгаро-гигантисимо”, трябва да я приемем. Беше по времето, когато „Гадзета дело спорт”, спортната библия на Европа, излизаше със заглавия като Любо Ганев – „Модена” 3:0. Разбира се, това днес е само „Златен фонд” от годините, когато родният ас правеше невероятно шоу на терена.
За съжаление, в България обикновено хубавото не се помни, а лошото не се забравя. И не това е най-неприятното. Далеч по-зле е, че високите ни момчета са се снишили и сякаш са загубили самочувствието си. Явно ги потиска и факта, че мнозина в социалните мрежи ги „погребват живи” за Берлин. Смазваща е само мисълта, че евентуално фиаско на квалификацията в Токио 2020 ще нанесе сериозни щети по финансирането на волейбола от държавата. Възможно е централата да загуби половината от близо 3-милионния си бюджет.
В тази кофти ситуация Любо, който никога не казва лоша дума дори за недоброжелателите си, пак показва голямо сърце. И приема да посредничи за помирение в националния отбор. По-точно между бившия си треньор Силвано Пранди и низвергнатите от италианеца петима „блудни синове”. Затова и прие мисията на посредник и вече дори ходи до Катар, където играе един от близнаците – Валентин Братоев, смятан за бунтар №1 срещу спечелилия безброй отличия в треньорската си кариера Силвано Пранди. Впрочем, за мнозина Георги и Валентин Братоеви са „трудни характери”, най-меко казано. Но за Любо те са „Жорко и Валко”, с които просто трябва особен подход. И той го намира – понякога им се кара, понякога ги награждава с почивка в Дубай от собствения си джоб. Явно знае как да се отнася със звезди, след като самият той е бил мегазвезда. Дали ще успее като преди Лондон 2012? Едва ли, но можем да го поздравим за смелостта да опита. Както и за рождения му ден, макар и „на патерица”. Символично, но може би точно, защото и българският волейбол днес се движи с патерица…
Стана Царя на метана
„Много взех от волейбола като играч с рекордни договори на Ботуша”, признава Лупо. И се мотивира защо не иска да бъде мениджър, директор или треньор – не желае да взема пари от любимата си игра щом не играе. Предпочита да се забавлява с бизнес, както го правеше навремето на терена. Затова и, както сам признава, най-силно е избухвал в живота и когато чул обвинението: „Тези от федерацията само крадат!”. Няма как да го приеме при положение, че прави дарения и облича на символични цени маса отбори.
Той все още е Царя на метана у нас. Печели златни медали от Пловдивския панаир всяка година и дори стари търговци като гърците го канят за бизнес лекции в Солунския университет. Неслучайно продължава да мечтае да го наричат бизнесмена Любо Ганев, а не волейболиста. Макар, че знае – след милиони успешно забити топки няма как да стане.
За него
С него винаги е спокойно и весело
Любо Ганев не спира да ме изумява и то винаги в положителна насока. Работя с него в Българския олимпийски комитет и никога досега не съм чула нещо от рода „Не мога, не искам, не ми е приятно…”. Шаблонни обяснения, които често срещаме, когато някой не иска да свърши нещо. При него такъв филм няма. Умее да общува с всякакви хора и да разведрява и най-напрегнатата обстановка. Винаги е позитивен и живее така сякаш няма хора, които не го обичат. А това явно му помага винаги да успява в живота.
Стефка Костадинова, председател на БОК и притежателка на феноменалния световен рекорд от 209 см в скока на височина
Щастлив съм да имам толкова голям приятел
Много емоционални моменти ме свързват с този голям в буквалния и преносния смисъл българин. Щастлив съм да го имам за приятел. Той винаги е готов да помогне и никога не го прави с някаква цел. Около него винаги е весело и се усещам, че много често разказвам на мои близки уникалните истории с него. Например, наскоро светнах колегите от телевизия „Унивижън” как се е родил съвременния сервис с отскок с хвърляне на топката напред. На Любо му се спяло на сутрешна тренировка и вместо нагоре хвърлил топката напред и инстинктивно… тръгнал да я догонва във въздуха. И като я ударил направо се „събудил”! Стреснал се от по-голямата сила и коварната траектория, която описала. Така се родил съвременният сервис.
Христо Стоичков, носител на “Златна топка” и “Златна обувка” във футбола
Най-интересният характер в цялата ми кариера
Любо Ганев вероятно e най-интересният персонаж и характер в цялата ми кариера. С него успях да прекарам само две години в един отбор – „Кунео”, където аз му бях треньор. Говорим за 1994 и 1995 г. Дадохме на публиката две години на много техничен и атрактивен волейбол, а Любо имаше основен принос за това. Със силния си сервис и убийствената си атака той можеше да спечелва мачовете ни почти сам. Така Ганев даде на отбора на „Кунео” една наистина значима роля.
Силвано Пранди, бивш треньор на Ганев в италианския “Кунео”, настоящ селекционер на българския национален отбор
0
