Румънката Ана Мария Попеску е олимпийска шампионка на шпага от Рио де Жанейро. В колекцията си тя има стотици медали, сред които два златни от световни първенства, седем златни от европейски шампионати и три Световни купи за сезони 2007-2008, 2008-2009 и 2012-2013.
От 29 юли до 5 август Ана Мария участва в международен спортен лагер по фехтовка, който събра в Банско повече от 100 деца от 25 държави. За това, как се става шампион, коя е най-ценната победа и ще има ли България олимпийско злато във фехтовката, разговаряхме с Ана Мария в Банско:
- Ана Мария, как върви лагерът в Банско?
- За мен това е невероятно изживяване. За пръв път участвам в такъв лагер като треньор, а не като състезател. И наистина се радвам, защото има толкова много щастливи деца. Всички са запалени по фехтовката и искат да станат шампиони. А ние - аз, моите колеги олимпийският шампион от Лондон Рубен Лимардо Гаскон от Венецуела и двукратният световен шампион Николай Новосьолов (Естония) сме тук, за да им разкажем своята история. Да споделим опита си, да им вдъхнем самочувствие и да им дадем енергия. Щом ние сме успели да спечелим нашите медали и титли, те също могат да го направят. Приятно е да си сред сто млади фехтовачи от 25 държави. За мен е чест, че организаторът на лагера Михаил Кузев ме покани. Познаваме се от две години, а тук му помага голям екип, фехтовален клуб „София“ и “Фехтовална академия – Дубай”. Подкрепя ни и Българската федерация по фехтовка. След първите три дни съм уморена, но и много щастлива, гледайки как децата попиват от най-добрите.
- На какво искате да научите младите фехтовачи?
- Споделям опита си и се опитвам да ги науча на нови умения. Искам и да ги мотивирам: че могат да стават все по-добри с всеки изминал ден. Просто трябва да работят здраво – това е тайната ми за успеха.
- В спортната си история имате любопитни моменти. Разказвате ли им как само шест месеца, след като започвате да тренирате, ставате шампионка на Румъния?
- Да, разказах им как започнах да тренирам, как спечелих медалите си и как губих състезания. И че никога не се предавам. Лагерът е организиран отлично, има много срещи. Всеки от нас има по една вечер, за да разкаже как е станал шампион. Това е чудесно, защото тези деца имат нужда от добър пример.
- Коя е най-ценната ви победа, какво им казвате?
- За всеки състезател най-важни са олимпийските игри. Но за мен, а и за всички останали, е важна всяка победа. Защото става сега и си работил толкова много за нея. Трябва да се наслаждаваме на нещата, на всеки ден. Преди да дойда тук не знаех на какво ниво ще са децата. Те са разделени в три групи, на различна възраст – от 6 до 18 години. Но всеки един е потенциален шампион. Защото те мечтаят да станат шампиони и ще го направят.
- Вие мечтаехте ли за олимпийското злато?
- Разбира се. Когато започнах да тренирам фехтовка, исках да съм №1. И щом аз го направих 20 години по-късно, всеки може да го направи. Важно е да работи здраво и да прави това, което казва треньорът. За мен е странно да съм треньор, да обучавам другите на това, което знам. Не е лесно. И мисля, че хората, които работят с деца, са супергерои.
- Звезда ли сте в Румъния?
- Фехтовката не е много популярна в Румъния. Но има много хора, които харесват този спорт и това е страхотно. Давам най-доброто от себе си във всяко състезание и това е най-важно за мен.
- Румъния има четири златни медала във фехтовката от олимпийски игри. Какво трябва да направи България, за да вземе златото от олимпиада?
- Румъния има традиции във фехтовката. Щастлива съм, че съм част от тази успешна история. Но за мен най-важно е това, което предстои. Тренирам, състезавам се и мечтая за Олимпийските игри в Токио през 2020 г. Това е следващата ми цел. Сигурно ще бъде последната ми олимпиада, защото вече съм възрастна. Но съм във форма и обичам фехтовката. Тя ме прави най-щастливата жена на света. Познавам българската фехтовка от дете, когато участвах на балкански първенства, на тренировъчни лагери и състезания. Организирали сте и големи състезания. Нивото е добро, имате добри треньори, така че защо някой ден да нямате олимпийски шампион. Просто ви трябва и малко късмет.
- С какви чувства ще си тръгнете от Банско?
- Благодаря на организаторите на лагера, за мен е удоволствие да участвам в него. Той е най-трудният в живота ми. Но ще се върна у дома щастлива и ще разкажа на приятелите си какво направихме тук. Надявам се, че ще се видим отново. Условията в Банско бяха отлични, досега бях идвала тук само на ски, но сега беше различно.