Президентът на Фондация "Български спорт": Не използваме богатство, дадено от Бога

Президентът на фондация „Български спорт“ Николай Божинов е сред лидерите на Инициативен комитет "София – ски столица на Европа". Зад каузата, заедно с него от самото начало, са професорите Боян Биолчев и Христо Пимпирев, както и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, журналисти, артисти и представили на десетки други съсловия. „Ситуацията с планина Витоша вече граничи с престъпление“. Това каза първо по темата доц. д-р Божинов, веднага щом прие поканата на „Труд“ за интервю.

- Откога е вашата борба за превръщането на Витоша в модерен ски курорт и любимо място на софиянци, г-н Божинов?
- Борба реално досега нямаше. Имаше идеи, искания, призиви, петиции, проекти, официални писма до държавни и общински институции... Минахме през цялата гама от цивилизовани послания и искания по въпроса. От края на миналия век до днес опитваме да привлечем вниманието за нещо добро, нещо реално, модерно и доходоносно за софиянци. Но всичко това се оказа „трудния начин“, защото явно на идеята „София - бяла столица на Европа“ пречат много тъмни сили!

- Кой е тъмната страна? Кой ви спира, кой точно пречи?
О, щеше да е много лесно, ако можеше да посочим опонент или конкретни лица, някакви фигури. Било то сламени или снежни човеци, не знам. Но тук става въпрос за задкулисие тип „класика в жанра“. Спорни разпоредби в Плана за управление на природен парк „Витоша“ въвличат планината в омагьосан кръг от абсурди и недоразумения. И всички идеи и проекти стигат донякъде по етажите на власта и от там като лавина се връщат в изходна точка. Следват дежурните оправдания за взаимоизключващи се текстове и разпоредби, които колкото се поправят, толкова по-лоши и объркани стават. Някакъв нов Параграф 22, който се твори вече трето десетилетие на гърба на софиянци, и гостите на столицата, пред очите на които са едни рушащи се и отблъскващи модерния човек съоръжения в планината. Както е тръгнало скоро разкопките на Ларгото ще са по-съвременни от обектите на Витоша.

- При тази отчайваща ситуация на какво разчитате вие като инициативен комитет?
- Решили сме много по-твърдо да пледираме за конкретни решения и разрешаване на проблема чрез намеса на държавата. Толерантността и въобще демократичните ценности в конкретната ситуация вече не са плюс за нас, а някакъв вид мазохизъм. Не съм привърженик на „световната конспирация“, но се убедих, че едни зелени човечета получават отнякъде една зелена енергия, досещате се в каква форма, за да пречат. И така да не позволяват София да се появи на картата на лъскавите ски курорти в Европа с цел да не сме конкуренти, да не променяме статутквото в белия туризъм. С две думи – да останем в задния двор и въобще в миналия век като условия.

- Не е ли изпуснат вече влака за София – ски столица на Европа?
- Не, все още не. Преди 40 години италианците например започнаха и много бързо направиха във времето най-модерния ски курорт в планината Кронплац. Апропо, тя много прилича на Витоша, по-ниска е само с 8 метра от нашия Черни връх. Най-голямото селище е Брунек със 15 хиляди жители, поне сто  пъти по-малко населено от столицата на България. Но добре развитият ски спорт за любители и професионалисти там вече дава работа на 90 хиляди души целогодишно в региона. И акумулира приходи, осигуряващи възможност за супер условия. Включително кабинкови лифтове за 12 и 16 човека, СПА центрове, кафенета и ресторанти, най-големият от които е за 2000 човека под самия връх на планината.

- Това не изглежда ли като химера за България, имайки предвид например спора за втори лифт на Банско, който се води едва ли не цяла вечност?
- Не трябва да се предаваме и да се примиряваме с шепа зелени човечета, които се опитват да ни облъчват. Всеки, който е бил в чужбина е наясно – лифтовете са най-екологичния транспорт. И са много удобни не само за скиорите, но и за хората с увреждания. А също и за тези, които не карат ски, но искат да се разходят сред красивата природа или просто на чист въздух да си направят в планината слънчеви бани.

- Всичко с модернизацията е въпрос на средства и съответните инвестиции. Има ли София сили за нещо подобно?
- Първо да ви кажа, че основен фактор за развитието на селище, град, държава е географският фактор. За това там където има бели мечки, няма пингвини. А конкретно ще ви отговоря с един пример. Тези, които са изкачвали връх Миджур в Западна Стара планина няма как да не са видели следното. От наша страна – нищо. Но от другата се вижда от върха как сърбите и техните гости карат ски на Бабин зуб. А нима в момента западните ни съседи са по-богати от нас?

- Доколко еколозите имат право в претенциите си за опазване на природата на Витоша?
- Как да ви отговоря на този въпрос, когато при тях няма и грам желание за диалог? Говорят така, сякаш на Витоша ще настъпи апокалипсис, ако започне да се модернизира. Глупости! Да не се използва Витоша е все едно Париж, Лондон, Будапеща да забранят корабоплаването по реките Сена, Темза и Дунав с мотив, че това води до замърсяване. Всеки град използва максимално за туризъм и най-малките си географски дадености, предимства и забележителности. Само София е изключение. Лошият пример! И смятам, че това граничи с престъпление, защото от столиците в Европа единствено нашата с богатство като планината Витоша. И неслучайно западняци, които срещаме по ски курортите в чужбина не крият изумлението си за това как е възможно държавата ни да не се възползва от това уникално съчетание. Толкова ли сме богати, че не използваме богатството, дадено ни от Бога?

- Ако говорим с цифри – какви пари ще са необходими за една „пълна промяна“?
- Инвеститори ще се намерят, но за начало и Столична община може да стартира модернизацията, ако се предостави тази възможност. При бюджет от около близо милиард и половина лева годишно със 100-150 милиона от него може да се постави началото на промяната.

- Не изпусна ли Витоша своя шанс заради онези четири гласа, с които загубихме от Албервил през 1986 година при избора в МОК на домакин на зимни олимпийски игри?

- Може би само го пропуснахме. Сега е моментът държавата да вземе решение пак да се пробваме за домакинство на бяла олимпиада. Два пъти поред игрите ще са в Азия – ПьонгЧанг 2018 и Пекин 2022. И кандидат от Европа сега ще има много по-голям шанс да спечели домакинство. Защо да не опитаме? Защо трябва да се подценяваме? Защо не искаме да вдигнем стандарта си с туризъм? До момента МОК е налял три милиарда евро в ПьонгЧанг 2018. За Пекин 2022 парите ще са повече, както и естествено ще нараснат за Олимпиада 2026 и Олимпиада 2030. Да, Господ ни е дарил с планина в столичния град, но за всичко останало трябва да си помогнем сами. Да излезем от Параграф 22 и да покажем, че наистина имаме държава!                

Владимир Памуков, в. "Труд"