- Мартине, как би оценил представянето на европейското първенство в Шчечин няколко месеца по-късно?
- Това беше второто ми голямо състезание от завръщането ми в басейна и тръпката да се състезавам отново на топниво беше невероятна. През цялата година се готвех за европейското първенство и съм доволен от времената, които постигнах. За втори път подобрих толкова стари рекорди на Георги Михалев, но самият факт, че са останали непокътнати 20 г. и класиранията, които е постигнал с тези времена, правят подобряването им още по-ценно за мен.
- Това беше второто ми голямо състезание от завръщането ми в басейна и тръпката да се състезавам отново на топниво беше невероятна. През цялата година се готвех за европейското първенство и съм доволен от времената, които постигнах. За втори път подобрих толкова стари рекорди на Георги Михалев, но самият факт, че са останали непокътнати 20 г. и класиранията, които е постигнал с тези времена, правят подобряването им още по-ценно за мен.
- Къде ще гониш олимпийски квоти за игрите в Лондон?
- За първи път покриване на „Б” норматив не гарантира участие на олимпийските игри. Ще се чака персонална покана в зависимост от класирането по таблицата на ФИНА (Международната федерация по плувни спортове). До крайния срок 1-и юни има достатъчно състезания, на които се признават резултатите. Със сигурност няма да залагаме само на един турнир, но още не сме решили с треньора ми Кристиян Минковски на кой ще участваме. Най-вероятно състезанията ще са в Гърция (в началото на април) и европейският шампионат в унгарския град Дебрецен. След олимпийските игри предстоят световно и европейско първенство в края на годината, така че подготовката не свършва с игрите в Лондон. И да не успея да се класирам на олимпиадата има други състезания. Докато изпитвам удоволствие от това, което правя ще продължавам.
- Какво те накара да се оттеглиш толкова рано?
- Основната причина беше несъгласието с методите на предишния старши треньор на националния отбор по плуване Веселин Суров. Спряха да ме викат на лагери и една година съм пътувал по 20 км в едната посока за тренировка. Така след последното състезание, което беше за покриване на нормативи за олимпиадата в Пекин, реших, че нямам желание да се занимавам със спорт и ми се „живее” без тренировки и режим. Не съжалявам. В този период, в който не се състезавах, мога да кажа, че пораснах и си отпочинах най-вече психически от цялото натоварване, напрежение и негативни емоции.
- Как стигна до решението да се завърнеш в басейна?
- Отидох да гледам едно състезание в Пловдив. Върна ми се тръпката и реших да започна пак. Отначало идеята ми беше най-вече да сваля килограмите, които бях качил и да се поддържам във форма, но след първото състезание, в което участвах се амбицирах отново да тренирам и да се опитам да покрия норматив за олимпиадата в Лондон. Определено не съжалявам за пропуснатото време. Осъзнал съм какво искам да постигна и съм се концентрирал почти изцяло върху тренировките и подготовката.
- Какъв е дневният ти режим?
- Работя в „УниКредит Булбанк”. Всяка сутрин плувам от 7 до 9 ч. След това от 9.30 до 17.30 съм на работа и от 18 до 20 ч. ми е втората тренировка. Натоварванията са наистина големи и вечер като се прибера хапвам малко и заспивам. Лишавам се от доста неща в името на спорта, но за момента това е нещото, което ми доставя удоволствие и мисля, че си заслужава.
- При този спартански режим лесно ли губиш мотивацията си?
- След като започнах да се доближавам до времената от преди да спра, чувах доста неприятни коментари по басейните. Това обаче ме мотивира да покажа, че ако човек иска нещо и е готов да вложи 100% от себе си, за да постигне целта си, може да го направи дори и при нашите условия. От друга страна в моя отбор Дамини ЛВ се събрахме 4-5 човека колкото мен и по-големи, които тренираме за собствено удоволствие и конкуренцията ми дърпа напред. Конкуренцията с доказан състезател като Иван Ангелов (участник на олимпийските игри в Сидни през 2000 г . и многократен републикански шампион в гърба), който също започна да тренира отново, също ме мотивира в подготовката. Начинът да се развива един отбор е преди всичко в това да си помагаме взаимно.Така и най-малките деца, които са на басейна получават ценни съвети от хора участвали на големи първенства. И Иван Ангелов и Райчин Антонов (бивш национал, участник на олимпийските игри в Атина през 2004 г. и отговорник по медиините въпроси към БФПС) отделят от свободното си време извън работа и се стараят да предават това което са научили във времето, като не разделят състезателите на по-бързи и по-бавни, а приемат всички като равни. Инициаторът е любовта към спорта.
- Как се запали по плуването?
- По любимия ми спорт ме запали първата ми треньорка Невяна Митева - в ЦСКА. За една година ме научи да плувам. За съжаление, поради някакви проблеми в ръководството на отбора, тя напусна клуба и от тогава съм с Кристиян Минковски. Голяма част от детските ми години съм прекарал с него - по лагери и състезания, и мога да кажа, че той е човекът, който ме е изградил като характер през годините. Всичките си успехи ги дължа на него.
- В свободното си време какво предпочиташ да правиш?
- През свободното си време гледам футболните мачове и когато ми се събера повече свободно време обикалям по стадионите. Голям фен съм на ЦСКА и много рядко пропускам среща на „червените”, било то в България или в чужбина. Слушам всякаква музика, в зависимост от настроението. В свободното си време разпускам с някой забавни сериалчета тип „Двама мъже и половина” или с книгите на Дан Браун. От лятото съм без сериозна приятелка, пък и с начинът на живот, който водя в момента не мисля, че ми остава достатъчно време за сериозна връзка.
Василен Димитров, "Плуване и Водна топка"
Снимки: Евгени Цеков
Василен Димитров, "Плуване и Водна топка"
Снимки: Евгени Цеков
0
