- Добре дошъл в България! Колко тежи този медал?
- 29 години адски много лишения, труд, сълзи, които много малко хора са ги виждали. И не само мои, а и на семейството. Това е всичко, което имам в момента. Много съм горд, че успях да го постигна.
- Какво те накара по този начин да празнуваш титлата - начинът, по който счупи щеките?
- Не бих казал, че това е празнуване. Това е една емоция, която беше таена с години, дори не знаех, че я имам в себе си, беше нещо като инстинкт. Тази емоция трябваше да излезе и така реагирах - не знам дали е било за добро или за лошо, но смятам, че феновете много се зарадваха.
- В кой момент разбра, че това е твоето състезание?
- Имах усещане още предишната вечер, че нещата вървят добре. Сутринта в 6 часа дойдоха на допинг контрол преди самото състезание. Казах си, ясно, събират се много предпоставки, всичко върви по план. Като застанах на старта, си казах, че ще им покажа знамето още преди това - за да го научат. Стартирах консервативно, защото дистанцията не беше много дълга, но не беше и много къса. Исках да запазя сили и да натисна във втората част. В средата баща ми и мой треньор каза, че вървя втори - всички сме много компактни и много близки, знаех, че битката ще бъде докрая. Това ме мотивира още повече. Радвам се, че успях да направя почти перфектното състезание - на 99 процента. Бях изключително концентриран през цялото време, контролирах състезанието, скоростта на придвижване и знаех във всеки един момент какви са ми възможностите.
Снимки: ЕМОНА ЦОНЧЕВА/Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от завръщането на българските състезатели от Красноярск ТУК!!!
0
