Една от най-добрите ни лекоатлетки изпрати неудачна година. 2015-а буквално изстреля Габи Петрова в орбитата на световните спортни върхове - сребърен медал от европейското в зала в Прага, олимпийска квота, изключително престижно 4-то място на световното в Пекин с личен резултат от 14.66 метра в тройния скок, отлични резултати в турнирите от Диамантената лига. Миналата година сякаш струпа всички злини върху гърба на Габриела и нейния треньор Атанас Запрянов. Най-напред тя бе несправедливо замесена в допинг скандала с прословутия мелдоний, от който излезе напълно чиста. След това неприятна контузия - дискова херния, и попречи да се представи по-добре на Олимпиадата в Рио. В изключително откровено интервю за вестник “Марица” състезателката на пловдивския клуб Локомотив говори за трудностите, през които е трябвало да премине, и разкрива надеждите си за бъдещето.
- Габи, как прекара коледните и новогодишните празници?
- На Бъдни вечер се прибрах в Харманли при семейството си - както всяка година. Обиколихме двете ми села - Бисер и Георги Добрево. В Бисер - селото на майка ми, дори посрещнахме коледарите, които по стар български обичай обикалят цялото село. Дори се снимах с тях. Усещането и атмосферата бяха страхотни. Баба ми беше сготвила фасула с печени чушки и сарми. На Коледа бяхме на гости на тренера. Неговата съпруга бе приготвила прекрасен обяд - беше много вкусно. Тя е голяма кулинарка. Нещо като традиция е да се събираме у тях не само на Коледа, но и на други празници - с децата му и други състезатели от клуба. Така се чувстваме като част от семейството. Много добре ни приемат. На Нова година бях с приятели на заведение.
- Сигурно това има огромно значение за съвместната ви работа с треньора Атанас Запрянов. Как се държи той с теб по време на тренировки? Строг ли е?
- Отношенията ни са като между баща и дъщеря. Той си ме е отгледал - бях много малка, когато започна да ме тренира. Чувствам го като баща. Наистина тези отношения са много важни, защото нашата работа не свършва само в залата. Този процес продължава през целия ден - да мислим как да се подобряваме физически и как да възстановяваме по-добре. Постоянно се чуваме, когато има някакъв проблем, за да обсъдим как да бъде разрешен. Много е важен контактът и симбиозата между треньор и състезател. Дали е строг? В рамките на нормалното. Може би с годините като че ли е станал по-добър, склонен на компромиси. Но когато трябва да се тропне по масата - го прави. Изключителен педагог и треньор. И много добър човек.
- Седна ли да си правиш някакви равносметки на изминалата
година?
- Не, не исках да правя никакви равносметки. Опитах се да я обобщя, но не можах да намеря една правилна дума. Иначе годината тръгна добре. Спечелих балканска титла. След това се завъртя тази вихрушка с допинга, която ни обърна на 180 градуса. После последва една тежка контузия. Чак в края на годината започнаха да се случват хубави неща. Треньорът ми стана дядо на едно прекрасно момиченце - роди се дъщеричка на неговата дъщеря и наша мениджърка Веница Атанасова. В последния един месец започнах да се чувствам себе си, да се усещам като старата Габриела. Имаше и много положителни неща. Убедена съм, че 2017-а ще бъде много по-хубава.
Цялото интервю с Габриела Петрова и мнението на треньора й ТУК!!!
0
