Титлите в Тура са си мои, конкурентите ми също го признават, казва американецът
Седемкратният шампион в Тур дьо Франс Ланс Армстронг, който бе изхвърлен от колоезденето, а титлите му отнети заради употреба на допинг, даде интервю за "Шоуто на Дан Патрик". 43-годишният американец реши да подари една от жълтите си фланелки от Тура за специална зала на шоуто.
- Питахме слушателите си дали искат да закачим фланелката в нашата зала на славата. 70% отговориха "да", 30% казаха "не". Какво бихте казали на тези 30%, които казват "не я закачайте"?
- Изненадан съм, че 70% казват "да". Мислех си, че тази цифра ще е доста по-малка. А за другите 30% - те може да са най-големите фенове. Може би те са хората, които са ме защитавали, влизали са в спорове заради мен, защото са ми вярвали. И сега изглеждат като глупаци. Разбира се, че няма да ме подкрепят, защото съм направил така, че да изглеждат като глупаци. Така че разбирам тези хора. Не съм тъжен или разочарован. Съжалявам за това, което съм направил. Ако мога да се срещна с всеки очи в очи, ще му кажа: "Разбирам те и съжалявам". Времената тогава бяха ужасни, всички ние, които отидохме в Европа, не искахме да сме в тази позиция, но бяхме. Всички направихме грешки. А на другите 70% - благодаря им, но те сигурно също са изглеждали като глупаци в даден момент. Благодаря им, че продължават да ме подкрепят.
- Какво се случва, когато излизате, отивате на кафе или до магазина? Идват ли да ви казват някакви неща, или по-скоро слушате как си шептят по ваш адрес?
- Невероятно е, защото лице в лице хората са много мили, благородни. До момента никога не съм имал лоша реакция. Не е имало случай, в който някой да дойде и да започне да ме напада словесно. Понякога усещам, че някой иска да дойде и да ми каже нещо, но хората са по-достойни и никой не е идвал да ме напада. Ако се случи, ще му кажа същото: "Разбирам те, знам, че си разочарован от мен. Това е нещо, с което ще живея до края на живота си и ще се опитам да го оправя."
- Мислите ли, че ще стигнем до момент, в който част от допинга ще бъде легализирана?
- Често ме питат това. Не мисля, че ще стане. Медиите ще полудеят, ако стане това. "Ню Йорк Таймс" ще се подпали, ако стане такова нещо. Честно казано, аз също не мисля, че това е добро решение. Аз самият нямам добро решение на въпроса, но не смятам, че легализирането е добро, и не мисля, че ще се случи.
- Понякога човек се задълбава толкова в нещо, че няма изход. Имаше ли при вас такъв момент, в който да нямате изход, да искате да се измъкнете, но да не виждате как?
- Имаше. С повечето хора от моето поколение се случи точно това. Те просто бяха с наведени глави, стояха в сянка, времето мина и този въпрос вече не се задава. Аз нямах стратегия за изход. Разбира се, бях и най-лошият си враг, защото постоянно отричах и бях агресивен. С тези си действия направих така, че това да стане тема за цял живот. Създадох култура, бизнес и продължавах така. Не се опитвам да си търся извинения, но всичко това - състезанията, победите, фондацията ми - то беше нещо огромно и аз стоях на върха на тази вълна. Понякога искам хората да се поставят в моята позиция. Знаех, че цялото това нещо все някога ще се срути. Не исках да създам негативни неща за спорта, за фондацията. Има критици, които казват: "Ти си бил егоист, не си искал да загубиш пари, не си искал да се опозориш." Разбира се, че не съм искал, няма да лъжа за това. Но по-важното беше, че бях ужасен от негативния ефект, който щеше да дойде след мое признание.
- Към кое се пристрастихте повече - победите или начина на живот?
- Пристрастяващ за мен беше самият процес - да отидеш на състезание и да го спечелиш. Независимо дали в момента се говори дали съм спечелил или не. Но целият процес - тренировъчните лагери, отбор с хора, които обичаш и на които вярваш, здрава работа, скъсваш си задника от работа. Това са моменти, в които няма хора наоколо, не трябва да се занимаваш с истерията. Не е като на Тура, където идват по 1 млн. души на ден. Липсва ми тази работа зад кулисите.
- Бяхте ли най-добрият измамник? Постигнахте много в мръсен спорт, в който има нужда от много чадъри.
- Не мисля, че чадър ще помогне, може би трябва циркова шатра. Просто бяхме в ера, в която забранените вещества бяха достъпни и носеха голяма полза. Ако не взимаш допинг, щеше да е трудно да си сред лидерите. Никой от нас не искаше това. Когато отидох в Европа в началото, си казах: "Аз съм яко момче от Тексас. Ще тренирам здраво и ще им сритам задниците." Но след година нещата бяха различни и си казах, че няма да се върна вкъщи, ще остана и ще се боря.
- Взимахте ли ЕПО, след като ви откриха рак и се лекувахте?
- ЕПО беше част от колоезденето и преди, и след диагнозата ми. Ерата на ЕПО започна в началото на 90-те, а аз разбрах, че съм болен през 1996. А ерата на ЕПО продължи и през новия век. Нямам идея дали да продължава и до днес.
- Бихте ли предположили дали още мамят на Тура?
- Това е най-често задаваният въпрос към мен. Но наистина нямам идея, защото ме махнаха от спорта, искат да стоя далеч.
- Знам, че се опитвате да сте добър към спорта си. Но какво ви казват очите? Минават сегашните колоездачи този тест?
- Не знам, не знам.
- Да, отговорихте.
- Не, чакайте. Наскоро говорих с британски журналисти по този въпрос. Всеки, който дава невероятен резултат, предизвиква съмнения за допинг. Ако погледнете времената и те са по-добри от тези на "мръсната ера", както наричат моята ера, трябва да говорим и за двете епохи. Сега науката е по-добра, екипировката е по-добра.
- Може ли някой да е по-добър от вас, без да мами?
- Мисля, че културата е различна. Не се опитвам да защитавам колоезденето, това е последното нещо, което бих направил. Наистина не знам. Но си мисля, че може и да стане някой ден. Нека погледнем в другите спортове - Джъстин Гатлин например е хващан с допинг 2-3 пъти. Сега пак е на пистата, сигурно го проверяват за допинг по 82 пъти на ден, но той е с най-добро време на 100 м в света в момента и е фаворит за златния медал. Може и да се намери начин да се състезаваш чисто.
- В Туитър се представяте като "седемкратен шампион в Тур дьо Франс. Смятате ли се за такъв?
- Знам, че това разделя мненията. Казвал съм го и преди - за мен е нечестно и неправилно да няма шампиони в тези 7 години. Времената бяха тежки, наистина съжалявам за хората, които са бесни от това. Но мисля, че дори конкурентите ми ще се съгласят, че аз спечелих тези състезания.
"7 дни спорт"
0
