Рони О'Съливан изучава ръцете си с изкривена усмивка. Това са ръцете на Ракетата, ръцете на един спортен магьосник и на най-добрия играч в историята на спорта. Но О'Съливан е прекарал сутринта със свити юмруци в боксовата зала. "Нямам нищо против ръцете да ме болят, тъй като така може да не ми се наложи да участвам на световното първенство", казва той в този слънчев следобен в Чигуел, Есекс.
Това е някаква странна прелюдия към реално съществуващия шанс О'Съливан да спечели шестата си световна титла през следващия месец. Стивън Хендри е носител на рекордните седем трофея в медерната история на играта, но шеста титла на О'Съливан със сигурност ще е изключително постижение. В днешния дни конкуренцията в снукъра е много по-голяма. Рони пък трябва да се пребори едновременно с демоните си от миналото и с настоящото си разочарование от спорта.
"Знам, че звучи като лудост, но не съм сигурен дали въобще ще участвам на световното първенство, признава О'Съливан. - Сигурно ще играя, но съм достиганл до такъв епат, в който искам да отделям на снукъра само 20% от времето си. Това е причината да не съм се записал за Световното все още. Най-вероятно ще се включа, но това е нещо, което не ме притеснява в момента. Почти не съм хващал щеката след турнира в Германия преди около месец. Не искам да го правя. Запълвам деня си с други неща и не мога да играя снукър. Реших, че искам да се боксирам, захванал съм се и с някои други авантюри и така денят ми е пълноценен. До 6 часа вечерта дори не съм се приближил до масата за снукър".
О'Съливан тренира по "само два часа седмично", тъй като предпочита да е в ролята на зрител на световното първенство, а не в тази на участник. Наблягайки на това, че "снукърът се е променил", че наградните фондове и възможностите за спонсорство са намалели, О'Съливан допълва: "Не съм бизнесмен, но не съм и глупак. Ако се върнете 5 или 10 години назад, носех спонсорско лого на дрехите си. Така взимах по 350 000 паунда още преди да съм ударил топката… Сега в снукъра няма пари. Топсъстезателите страдат от това. Не искам да изглежда така, сякаш правя всичко за пари. Просто искам справедливост. Мога да живея спокойно до края на живота си и никога повече да не работя. Желанието ми е просто да бъда ценен подобаващо. Сега работя с "Евроспорт" и отвярвам нови врати пред себе си. Чувствам се оценен от тези хора. Именно там виждам бъдещето си".
Рони се е отказал от надеждата и опитите да убеждава управляващите органи в снукъра и Бари Хърн за това, че играчите губят от доходите си. "Говорил съм с Бари Хърн, но той няма да се промени. Той ми казва: "Хайде да се видим", но всъщност сме говорили достатъчно вече. Знам, че той има своята гледна точка и тя не съвпада с моята. Ще давам на снукъра 10, 15, 20%, но имам нужда да правя други неща, които ме карат да се чувствам оценен. Имал съм добри моменти около масата, но сега не е така. Не ме интересува какво ще кажат другите. Могат да изчисляват какви пари се взимат от наградните фондове, но ако си от водещите състезатели - прецакан си. Искам да имам сигурност, а снукърът не ми дава тази сигурност".
39-годишният О'Съливан е по-скоро философски настроен, отколкото груб. "Работата ми със Стив Питърс (спортен психиатър, който консултира британските колоездачи и футболистите на Ливърпул) ми даде да разбера, че съм удрял главата си в стена дълги години. Не мога да губя повече време с определени хора. И така започваш да си мислиш, че всъщност битката не си струва усилията".
Последната съпротива, която оказва на спорта, изглежда далеч по-основателна и смирена в контекста на дълбоките му лични проблеми. О'Съливан е само на 16 години и играещ на аматьорски турнир в Банкок, когато баща му Рони-старши e изпратен в затвора доживот за убийство през 1992 година. Само 12 месеца по-късно и майката му Мария е арестувана заради данъчни измами. Звучи стряскащо да разбереш, че в тийнейджърските си години О'Съливан се е оптвам сам да се грижи за сестра си Даниел. "Опитах се да постъпя правилно. Мама и татко не бяха с нас и бяхме само аз и сестра ми. Тя имаше нужда от грижи, а аз не се справях добре. Започнах да пия, да използвам наркотици и какво ли още не. Сестра ми беше само на 8, а аз даже нямах шофьорска книжка, за да я карам на училище. Не се справих особено добре тогава, но намерих някакъв начин. Мога да премина през всичко."
Колко време той и Даниел живеят сами? "Опитах се да крепя положението за 3-4 седмици, но след това заведох сестра ми при най-добрите приятели на мама - Енджи и Рей. Те се погрижиха за Даниел и това бе най-правилното решение в онзи момент."
Майката на Рони остава кратко в затвора, а баща му е освободен през 2010-а след излежана 18-годишна присъда. "Баща ми се приспособи много добре. Никога няма да му е лесно, но не мисля, че някога ще успее да се адаптира напълно. Засега се справя добре и има много приятели. Прекарва времето си с мен и с Даниел. Имайки предвид в каква среда е бил в продължение на 20 години, сега наистина се справя чудесно. Възползва се от всяка минута навън. Оценява свободата си."
Сега Рони О'Съливан цени много повече и времето с децата си. Той помни смелостта на 9-годишната си дъщеря Лили, която преди година участвала в състезание по бягане в училището си. Англичанинът говори за това с много повече топлота и ентусиазъм, отколкото за наскоро поставения от него рекорд за сенчъри брейкове. "Бях толкова горд с нея, човече. Тя представяше училището си в регионално състезание. Имаше деца от още 11 училища и бях нервен, защото в такива моменти човек е сам. Състезанието вървеше, имаше 100 метра до финала и тя бе трета. По дяволите! Тя се състезаваше. Аз тичах в храстите и й крещях "Давай, Лил, отпусни раменете, не спирай…" Когато тя се върна в училището, за да финишира, бе много уморена. Никога не бях виждал някой толкова изтощен. Не й бяха останали сили. Две момичета я бяха изпреварили и Лили завърши пета. Тя обаче пресече финала, след като бе дала 250% от себе си. Дъщеря ми притежава повече воля и целеустременост от мен. Тя просто е родена с тази упоритост - страхотно качество."
Дали 7-годишният Рони (синът на Ракетата) също е толкова упорит? "Той е по-мързелив, но е много талантлив. Всичко, което прави, му се отдава с лекота. Може да учи усърдно, но е най-добър в училище. Момчето просто учи бързо. Показах му как да играе снукър и хоп - получи се. О, той е чудесно момче. Прекрасен е и е много хубав този пич. Определено не прилича на мен, това е сигурно."
О'Съливан ще остави семейството си следващия месец и въпреки опасенията си почти сигурно ще участва на световното първенство в Шефилд. "Това може би е един от най-малко любимите ми турнири, продължава 39-годишният англичанин. - Тези 17 дни са прекалено дълго време. Като дете обаче мечтаех да стана световен шампион. Отне ми известно време, за да завоювам първата си световна титла, но след като го направих - успехът бе приятен. Мислех си, че да спечеля 3 или 4 трофея ще бъде чудесно. Един ще бъде истински късмет. Два? Някои успяват да спечелят и толкова. Три? Явно си страхотен играч. Четири? На едно ниво си с Джон Хигинс, който е истински майстор в играта. Наистина съм щастлива, че имам пет световни титли." Рони се усмихва при споменаването на рекордните седем световни купи на Хендри. "Ще го оставим да запази този рекорд. Не преследвам това. Харесвам живота си сега. Приел съм, че пет трофея е добре и че снукърът вече не е за мен това, което беше някога. Аз просто използвам снукъра… и не му позволявам той да използва мен."
О'Съливан има няколко срива по време на участията си в "Крусибъл". По време на 1/2-финала през 2006 година резултатът срещу Греъм Дот е равен - 8:8. Тогава той губи осем поредни фрейма и отпада. "Дот е добър, корав съперник. Като Джак Ръсел. Той обаче никога няма да притежава феноменална игра, която да те отвява. По това време имах проблеми на психологическо ниво. Не можех да се справям със собствените си емоции и мисли. Сякаш се пръснах и сам саботирах мача. Исках да загубя. Просто имах срив. Ако бях спечелил този двубой, трябваше да играя два дни с ши*ания Питър Ебдън. Щях да бъда в някоя психиатрия, но с помощта на Стив Питърс сега контролирам емоциите си много по-добре. Приемам много по-лесно нещата - преодолявам подобни ситуации и приемам, че утре просто е друг ден. С това поведение имам далеч повече успехи. Стив е истински майстор на разума и разсъдъка. Сега разполагам с може би 70% от това. По този начин мога да бъда успешен и да съм човекът, който искам да бъда. Вече се виждам с д-р Питърс 2 или 3 пъти годишно. Част от мен иска да отделя повече време, тъй като снукърът вече е по-скоро за забавление."
О'Съливан загуби финала на миналогодишното световно първенство срещу Марк Селби и няма съмнение, че това поражение го нарани. "Не играх добре през целия турнир и срещу Селби бях зациклил. Бях разочарован, че загубих срещу някой… да го кажем така… Предпочитам да загубя срещу някой като Дин Дзюнхуей или срещу кой друг? Не мога да измисля. Искам да е човек, който да изпълнява правилните удари, моите удари. Обърквам се, когато гледам Селби. Играта му е ефективна, но бялата топка е навсякъде по масата. В определени ситуации си мислиш, че той ще направи разчистване, но изведнъж излиза от позиция. Стилът му е объркан. Предпочитам да играя със Стивън Хендри, Джон Хигинс, Дин или Джъд Тръмп. Това е причината да приема тежко случилото се през миналата година."
Ракетата признава, че е бил "направен на парчета" от Нийл Робъртсън на "Мастърс"-а преди два месеца. Тогава англичанинът загуби с 1:6 фрейма и серията му от 15 поредни победи бе прекъсната. Въпреки всичко обаче О'Съливан заяви, че ако е в добро настроение, шестата световна титла все пак е възможна. "Способен съм да я спечелям, казва той. - Трябва да имам апетитът за това. На такъв етап в кариерата си съм, в който ценя всяка една победа. Никога преди не е било така. Сега си мисля "По дяволите, имам титла от UK Championship, от "Шампион на шампионите…" Това не е добър знак, защото означава, че приближаваш края. В чисто човешки план обаче е добър знак."
Излизаме в градината и О'Съливан разказва за спаринг-партньорите си на боксовия ринг. "Това са старомодни момчета на възраст между 30 и 73 години. Всички са различни. Мик Гъркът е голям, силен мъж, който те атакува директно и те удря силно. Всички момчета са чудесни, дават ми съвети и е хубаво да уча нови неща. Вярвам, че има изкуство във всичко. Човек или се справя наистина добре, или е много зле. При великите просто нещата се получават лесно. Удряме се само в телата. Боли, но казах на едно от момчетата, че точно това ми харесва. Той ме погледна и заяви: "Ти си луд". Трябва да призная, че ми е приятно да получа няколко удара в ребрата. Докато това не ме убие или пък докато не ми счупят някое ребро, всичко е наред. Болката не е нищо. Идва и си отива. Денят ми до този момент е чудесен и това се дължи на бокса. Или човек ще прави подобни неща, или ще лежи в легото си, чакайки нещо да се случи."
Доналд Макрей, "Гардиън"
Снимка: "Гардиън"
0
