Спомням си, че за първи път четох за Роналдо преди САЩ'94. В един от нашите вестници тогава имаше материал за бразилския национален отбор и се споменаше за него и за това, че легендата Жаирзиньо е бил нещо като негов ментор. Естествено 17-годишният нападател гледаше от тъчлинията как батковците му Ромарио и Бебето водят Селесао Бразилейра към купата в Щатите, но след това Роналдо бързо си спечели слава.
Какво да кажем за престоя му в Барселона? Това беше изкуство в най-висша форма. 49 мача, 47 гола! Няма да забравя един мач с Валенсия, когато Феномена буквално се подигра с отбраната и пробиваше между съперниците си сякаш бяха някакви кукли, а горкият Субисарета вадеше топката от мрежата си и на двете врати на "Камп Ноу". Ами онзи гол с рейда от центъра, когато Боби Робсън се хвана за главата. Класика! И то бразилска класика! Не знам защо, но се сетих и за една задна ножица срещу Реал Мадрид, която прати топката в страничната греда. 
После дойде трансферът в Интер и първата "Златна топка". Феномена покори калчото, но е жалко, че така и не стана италиански шампион. В онези години Ювентус бе голям отбор, но и не се знае дали пък Интер (завършил втори) нямаше да ликува накрая през 1998 година, ако реферът беше дал онази дузпа на "Деле Алпи", когато Роналдо бе пометен от Юлиано. Няма как да знаем...Помня и една фантазия дошла от краката на Роналдо на "Меаца" срещу Шалке в евротурнирите, когато двама германски бранители не знаеха кое е ляво и кое е дясно при един изблик на стрелеца. След Купата на УЕФА Феномена се готвеше за френския Мондиал, а цял свят гледаше към деветката на Бразилия. Тези от вас, които помнят онези времена, няма как да не си сетят, че тогава над всичко и всички бе Роналдо. Не Зидан, не Баджо, не Бергкамп, не Бирхоф и Клинсман, не Батистута, не Шиърър, а Луиш Назарио де Лима. Всеки материал за световното започваше или завършваше с бразилеца.
Това бреме не се отрази не толкова добре на Феномена, макар че още на Откриването срещу Шотландия той бръкна в цилиндъра за магии и навърза четирима бранители. Джим Лейтън обаче спаси головия шут...Все още е енигма какво се случи с Роналдо на 12 юли 1998 година. Какви ли не теории са се появявали на бял свят за мистериозната болест на голаджията в деня на финала. Може пък сега, когато се отказа, Роналдо да разясни всичко черно на бяла в някоя своя автобиография. Кой знае. Факт е обаче, че на "Стад дьо Франс" за 30 минути се появиха два различни стартови състава на Марио Загало и че Бразилия игра с човек по-малко в този финал, който остава черното петно в кариерата на Феномена.
Контузията в сблъсъка за Купата на Италия две години по-късно почти извади бразилеца от футбола, но дойде Мондиал 2002 и голямото завръщане с онази "идиотска" прическа. 8 гола, два на финала за 2:0, златен медал, златна купа, "златна обувка" и тонове почести. Тук някъде Роналдо наистина се настани на трона на вечните големи!Флиртовете с кръвните врагове на бившите му отбори Барса и Интер - Реал и Милан, не завършиха с много успехи, но е факт, че нападателят никога не е бил възприеман като предател (вземете за обратен пример Луиш Фиго) от нито една от агитките на тези четири гранда. Напротив - обичан е и до днес. През 2006 Феномена удари и рекорда на Герд Мюлер. Както остана пред него? Само Шампионската лига, но това така и не се случи.
Какво умееше Феномена? Почти всичко. Може би най-слабият компонент от играта му бе играта с глава, но всичко останало бразилецът владееше не по-зле от канонизираните Пеле и Марадона. Като че ли единствено Марко ван Бастен може да съперничи на Роналдо за най-добър централен нападател в света през последните 20 години. Трудно ми е да определя. А на вас? Наполеон Бонапарт е казал, че историята е онази версия за отминалите събития, която хората са решили да приемат. В случая с Роналдо едва ли има друга версия - велик нападател, който ще ни липсва. На добър час, Феномен!
0
