Замазване на очите на футболна България

Като се сетя какво е състоянието на националния отбор на България, направо ми се плаче. А като слушам изказванията на босовете на футболната централа, ми става още по-мъчно за българския футбол. Било време да се отърват от вредителите. Трябвало да се направят промени и подмладяване на тима. Любо да бъде уволнен, а на негово място да дойде друг. Тези призиви вече сме ги слушали до втръсване.

Общо взето кухи и празни приказки, чиято цел е замазване на очите. Сега ли се сетиха Борислав Михайлов и членовете на Изпълкома, че са нужни радикални мерки. Нима тепърва са осъзнали, че властва пълна анархия по високите етажи на централата, което няма начин да не дава негативно отражение на "трикольорите".

Естествено, че много добре знаят какво точно се случва, тъй като те са основоположници на цялата тази бъркотия. Така, че нека да не ни правят на глупаци, като се опитват да ни внушават, че всеки друг е виновен, само не и ръководителите на родния футбол. Именно те забъркаха тази каша.

Много чудно кой допусна избрани мениджъри да си дерибействат безнаказано в националния отбор. Всички говорят за тези интереси, за някакви вредители, за промени, че България няма да се класира още 50 години на големи финали. Но никой не излиза и не назовава проблемите с точните имена.

Все още не се е намерил човек от БФС, който да изтъкне истинските причини, които цяла България знае и коментира. А именно - мениджърските интереси, връзкарщината и личните облаги на футболните босове. За съжаление няма и да се случи. Може, но само при положение, че по някакъв начин бъде отстранен от ръководството и тръгне да си отмъщава. Но тогава няма да му се обърне достатъчно внимание.

Затова на този етап ще се задоволим с общи приказки. Няма друг начин след като всички са потънали в калта. Всички са в кюпа и за всеки има парче от баницата. Именно поради тази причина никой няма смелостта да каже истината. Не си мислете, че ръководителите на БФС по-малко ходатайстват за повиквателни на футболисти, отколкото мениджърите. Натискът отвсякъде е жесток.

Сираков е прав, че може да не се класираме още дълги години. Само, че и Вълка не прави изключение. Говори много, но нищо не казва. Венци Стефанов от време на време хвърля по някоя сензация, но това хич не е достатъчно…

Започвам да си мисля, че почти е невъзможно в ръководството на БФС да попаднат хора, които са отдадени на работата си и мислите им да са насочени изцяло за развитието на футбола. А не в посока на тяхното облагодетелстване и в това да обслужват безпрекословно личните интереси на силните на деня.

Дори и по някаква случайност да се случи, защото такива по една или друга причина, макар и рядко попадат, няма как да се преборят с неправдата. Просто системата ще ги изхвърли. Те няма да се намират в естествената си среда. Определено ще се чувстват некомфортно, тъй като въздухът е мръсен.

Ще стоят отстрани и независимо, че имат добри идеи за развитие, думата им няма да се чува, защото всички ще се нахвърлят срещу тях. Не е задължително да бъдат изгонени, сами ще напуснат…

Ето как стоят нещата. Повечето от собствениците на родните клубове правят и невъзможното да набутат свои футболисти в националния отбор. Целта е да бъдат забелязани и евентуално продадени. Не смятайте, че няма натиск за тези състезатели, които вече играят зад граница.

Зад тях също стоят агенти, чиято единствена цел е да им повишат цената и да бъдат трансферирани. Все пак комисионните не са за пренебрагване. Натиск за футболисти и изкуственото им налагане има по цял свят, но в България се преминават всякакви граници. Тук както се казва, случайните се броят на пръсти.

Ето, че дори и корав наставник като Любослав Пенев не успя да се пребори. Спецът не говори открито за този проблем, но по всичко личи, че е клекнал. Не случайно търси всякакви пътеки и се чуди как час по-скоро да върне Николай Михайлов на вратата. Не обвинявам стража. Той не е лош вратар. Напротив - има качества и отново заслужава шанс.

Лошото е, че тук нещата опират на всяка цена, а това говори за липса на последователност. Няма време за губене - веднага, на момента. Така обаче не му се помага. Много по-добре за самия страж можеше да бъде, ако Пенев бе изчакал с включването му в игра. Просто трябваше да заложи на него, когато натрупа мачове в клубния си тим. По този начин ще си върне формата и увереността.

Тогава нямаше да дава повод за коментари, тъй като щеше да върне вярата у футболния запалянко. Съвсем нормално е в сегашното положение представянето на Михайлов да се следи под лупа от привържениците и медиите.

Вижте, че грешките на Владислав Стоянов, които напоследък не са никак малко, не се коментират толкова. Поради простата причина, че играе редовно и всички си мислят, че се намира в най-добра форма.

Въпреки всичко не защитавам Пенев. В никакъв случай не му е лесно, но независимо от това нямаше право да допуска толкова грешки. Напълно сбъркана тактика, грешни смени и рокади в мача с Армения. Тактически неиздържан двубой с Чехия.

За да се стигне до изключително слаба България срещу Хърватия и Норвегия. Няма оправдание за безоотговорната, разпиляна и страхлива игра на лидерите Ивелин Попов, Станислав Манолев и Георги Миланов, за което до голяма степен вина носи Пенев.

Накратко казано - всичко в отбора е с надолу главата и това ясно си личи. Излезе така, че през изминалата кампания няколкото добри срещи са били моментни проблясъци, а не плод на добра работа.

И за финал ще си позволя да дам една прогноза относно случващото се в националния отбор. Каквато със сигурност биха дали повечето българи. От този момент нататък ще се наслушаме на приказки как трябва да се вземат мерки и как е нужно да се подмлади тимът. Знаете ли какво ще означава това?

Подготвяне на цялата общественост, че мачовете до края на квалификациите ще бъдат отписани. Ако пък по някаква случайност се пребориме за третото място със "силния" отбор на Норвегия, ще бъде невероятен успех. Накратко казано, старата песен на нов глас.

Може и Пенев да бъде сменен, за да си спечелят още време. Нов наставник, заварено положение и затова не бива да съдим по работата му от няколко мача. Тя ще проличи по време на световните квалификации. И т.н, и т.н.Тези думи ще ги слушаме до припадък, а дребните игрички и далаверки ще продължават.