Само няколко човека в световния спорт са се радвали на кариера като тази на Миливой Бебич. Той прекарва почти всяка минута в басейна на топниво, оставяйки биография, която трудно би могла да се повтори във водната топка. Героят на тази статия е избиран три пъти за „Ватерполист №1” от ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) . Става първият милионер в спорта си. Поставил е световен рекорд за най-много отбелязани голове в един мач на международната сцена – 28.
Един от най-добрите стрелци в историята на играта, Бебич прави голеадата в горещото лято на Япония през 1985 г. „Случи се по време на Универсиадата в Кобе. Две години по-късно Загреб щеше да е домакин на турнира на студентите, та за Югославия беше от изключително важно значение отборът да се представи перфектно още на азиатска земя. Стана в мача срещу отбора на Гватемала. Беше леко куриозно, защото съперниците почти не минаваха центъра и на мен не ми се налагаше да се връщам в защита. Просто си стоях пред вратата на Гватемала в очакване да ми подадат топката. Полувремето дори не беше изтекло, аз имах на сметката си 10 гола. После на таблото започнаха да светят срещу името ми попадение №15, 18, 20, и тогава... „Миловой Бебич започва да се смее, припомняйки си какво следва... 21-ият ми гол не беше изписан. Вместо това на таблото замига надписът „невъзможно” – ха-ха-ха. Това се случи за първи и последен път в историята. По това време компютърът беше програмиран за максимум 20 гола на играч, моите 21 объркаха японците”.
Един от най-добрите стрелци в историята на играта, Бебич прави голеадата в горещото лято на Япония през 1985 г. „Случи се по време на Универсиадата в Кобе. Две години по-късно Загреб щеше да е домакин на турнира на студентите, та за Югославия беше от изключително важно значение отборът да се представи перфектно още на азиатска земя. Стана в мача срещу отбора на Гватемала. Беше леко куриозно, защото съперниците почти не минаваха центъра и на мен не ми се налагаше да се връщам в защита. Просто си стоях пред вратата на Гватемала в очакване да ми подадат топката. Полувремето дори не беше изтекло, аз имах на сметката си 10 гола. После на таблото започнаха да светят срещу името ми попадение №15, 18, 20, и тогава... „Миловой Бебич започва да се смее, припомняйки си какво следва... 21-ият ми гол не беше изписан. Вместо това на таблото замига надписът „невъзможно” – ха-ха-ха. Това се случи за първи и последен път в историята. По това време компютърът беше програмиран за максимум 20 гола на играч, моите 21 объркаха японците”.До края на мача попаденията на Бебич са записвани на ръка. Той закръгля актива си на 28 – световен рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен.
Реализаторските умения са част от уникалния талант на ватерполиста. Стрелец №1 на олимпийския турнир в Лос Анджелис през 1984 г., той бележи победния гол за Югославия в спора за титлата с домакина САЩ. Този за европейското сребро на проведения в София шампионат година по-късно. И разбира се за второто място на Универсиадата в Кобе. Бебич е притежател на още един уникален рекорд: отбелязал е 620 гола за Югославия и то само в рамките на 6 г.
Със сигурност цифровите измерения за националния отбор щяха да са още по-изумителни, ако не го бяха спрели едва на 26 г. След европейското първенство в София Бабич не играе повече за „плавите” на важен международен турнир. Как е възможно това да се случи на такъв фантастичен състезател? „Играх в няколко срещи, дори през 1986 г., но по време на мач в Атина срещу Австралия счупих кост на дясната си ръка”, припомня си 53-годишният хърватин. Оказва се, че и без него Югославия може да спечели световната титла в Мадрид’86 и той се оказва ненужен.
„Същото лято заиграх в Италия, а правилата на треньора Ратко Рудич бяха железни: само ватерполистиите от югославските отбори имат място в репрезентацията!”
Както и да е, офертата, дошла от италианския тим „Волтурно”, е повече от изумителна. Това лято неговата заплата е съизмерима с тази на звездите от най-силното футболно първенство в света – Серия „А”. „Да, така е! Аз съм първият милионер във водната топка! Вече изминаха достатъчно години, за да го призная. „Волтурно” ми предложи милион в германски марки за договор от 4 години. Милион преди 30 г.! Опитайте се да ги обърнете в евро по днешните стандарти.”
Бебич приключва със състезателната си кариера през 1992 г. „От дистанцията на времето смело мога да заявя, че нищо не бих променил в биографията си на ватерполист. Яд ме е единствено, че не можах да участвам на европейското първенство в Шефийлд през 1993 г. с отбора на вече независима Хърватия. Ако се беше получило, щях да имам мотивация да играя и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г.”, коментира ватерполната машина.
Бебич използва авторитета и славата си в Италия и логично става треньор на „Волтурно”. После се завръща в родината си и застава начело на „Шибеник”. Записва още една славна страница във визитката си, извеждайки хърватския тим до полуфиналите на турнира LEN Trophy през 1995 г. После се локализира в родния Сплит, за да стане спортен директор на POŠK. Идеологът е на отбора, който ще спре доминацията на „Младост” (Загреб) в местното първенство. Тимът печели през следващите 6 години титлата и купата на страната.
Бабич е ключова фигура в дейността и на хърватската федерация по водна топка. В Управителния съвет е от 1996 г., дори за кратко е генерален секретар. Качествата му не остават незабелязани и той е избран за член на Техническата комисия към ЛЕН. Бебич е един от идеолозите за създаването на Адриатическата лига, който включва най-големите артисти във водната топка – Хърватия, Черна гора, Словения и Италия.
Визитка
Бебич приключва със състезателната си кариера през 1992 г. „От дистанцията на времето смело мога да заявя, че нищо не бих променил в биографията си на ватерполист. Яд ме е единствено, че не можах да участвам на европейското първенство в Шефийлд през 1993 г. с отбора на вече независима Хърватия. Ако се беше получило, щях да имам мотивация да играя и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г.”, коментира ватерполната машина.
Бебич използва авторитета и славата си в Италия и логично става треньор на „Волтурно”. После се завръща в родината си и застава начело на „Шибеник”. Записва още една славна страница във визитката си, извеждайки хърватския тим до полуфиналите на турнира LEN Trophy през 1995 г. После се локализира в родния Сплит, за да стане спортен директор на POŠK. Идеологът е на отбора, който ще спре доминацията на „Младост” (Загреб) в местното първенство. Тимът печели през следващите 6 години титлата и купата на страната.
Бабич е ключова фигура в дейността и на хърватската федерация по водна топка. В Управителния съвет е от 1996 г., дори за кратко е генерален секретар. Качествата му не остават незабелязани и той е избран за член на Техническата комисия към ЛЕН. Бебич е един от идеолозите за създаването на Адриатическата лига, който включва най-големите артисти във водната топка – Хърватия, Черна гора, Словения и Италия.
На всяко ниво – като играч, треньор, мениджър, международен функционер, Миливой Бебич се е доказал, изграждайки образа си на жива легенда във водната топка. При толкова успехи възниква логичният въпрос – кога се е чувствал най-щастлив? Смее се отново. „Като дете”.
Визитка
Име: Миливой Бебич
Роден: на 29 август 1959 г. в Сплит
Състезателни габарити – ръст: 188 см, тегло: 88 кг
Клубове: POŠK, „Сплит” (Хър), „Волтурно” (Ит), „Нерви” (Ит), „Дубровник” (Хър).
Мачове за националния отбор на Югославия: 289
Успехи: Олимийски шампион от Лос Анджелис 1984 и вицешампион от Москва 1980; европейски вицешампион: София 1985; сребро и бронз от Купата на ФИНА (Лонг Бийч, САЩ 1981 и Риека & Бeлград 1979); Двукратен шампион на Средиземноморските игри (Сплит 1979 и Казабланка 1983); Победител за Европейската купа; световен студентски вицешампион в Кобе 1985.
Василен Димитров, "Плуване & Водна топка"
0
